avatar

Неуспешен опит на Ули Щек на Еверест


Ули Щек

След като се разходи за 10,5 часа до връх Шиша Пангма (8013 м) на 29-ти април, а след няколко дни - на 11-ти май, изкачи и „най-лесния” от осемхилядниците Чо Ойю, Ули Щек (Ueli Steck) се отправи към Маунт Еверест.

След бързо разузнаване на маршрута, Ули и неговият партньор Дон трябвало да изчакат подобрение на времето, за да премерят сили с най-високата планина на света.

Ето какво разказва самият Ули за техния опит:

“Прогнозата обещаваше хубаво време за 21-ви май. Трябваше ни план!

Тъй като щяхме да се изкачваме без допълнителен кислород, всъщност щяхме да качим  съвсем друг връх Еверест, вместо този, на който повечето алпинисти се качват с кислород.

Решихме да тръгнем от лагер 2 на 7700 м и да се движим един ден след голямата група на комерсиалните експедиции. Нямах търпение да тръгна към върха. Еверест беше напълно различен. За първи път виждах подобно суетене. Шерпите изграждаха удобни лагери, те носеха целия багаж и кислород. Много от алпинистите слагаха кислородните маски още на 7000 м.

На върха на Шиша Пангма бях съвсем сам. На Чо Ойю имаше доста алпинисти и шерпи. Но тук на Еверест, беше един съвсем друг свят.

На 19-ти се качихме до Северното седло, а на следващия ден след 2,5 часа бяхме в лагер 2. Но към края на деня времето се влоши. Ето защо правилото е до обяд да си на върха!

На следващия ден лежахме в палатка, ядяхме и пиехме ментов чай. От време на време отваряхме ципа, за да видим дали е настъпило подобрение. При този силен вятър не може да тръгнем нагоре. Към 9 вечерта се чуваме с комерсиалната група по walky-talky-то. Те тръгват нагоре. Дон е скептичен, но след като му казвам, че трябва поне да опитаме, той се съгласява.

Лагер 2 от северната страна на Еверест.

 

Приготвяме се и обуваме обувките си. Часът е 23. Добре сме аклиматизирани и дори на около 8000 м не усещаме особени затруднения. Дон върви на около 100 м зад мен. Когато ми вика нещо не го чувам много добре, само части от изреченията му. Има лошо предчувстие за времето.  Казвам му, че ще се върнем в лагера преди бурята. И продължавам напред. На около 8000 м Дон се отказва. Краката му са прекалено студени. Основният проблем при изкачването без кислород е студа. Продължавам напред. Пред себе си виждам светлини от челници, а скоро и самия лагер 3. Трябва да съм на около 8300 м вече. Значи половината от пътя до върха е зад мен!?

Искахме да направим една дълга почивка на това място, но се чувствам много добре и нямам нужда от почивка.  Продължавам. Изненадан съм колко добре се чувствам на тази височина. Понякога стомахът ми започва да се бунтува, но с малко Кока-Кола успявам да потуша това. Имам две бутилки от по 0,6 литра със себе си, но да ядеш или пиеш на тази височина е доста трудно.  Все пак се опитвам да отпивам малки глътки. Студът ме кара да стискам зъби до болка. Въпреки пухения костюм и постоянното движение, не мога да усетя затопляне. Изкачването ми харесва, но не бих могъл да го нарека “катерене”, по-скоро е ходене. На самия ръб се натъквам на препятствието на Първото стъпало. Тук за кратко трябва наистина да катеря. Не използвам фиксираните въжета, защото не знам колко добре са фиксирани. Сега следва и прочутото Второ стъпало. Стръмна 30 метрова скала, обезопасена със стълба. След като достигам до върха му, виждам и първите алпинисти пред мен. Движат се доста бавно и скоро ги изпреварвам.

Най-сетне се зазорява. Надявам се слънцето да ме стопли поне малко. Все още не чувствам някаква разлика. Краката ми са безчувствени от известно време. Усещам как петите ми стават все по-студени и безчувственни. Не е добър знак. Придвижвам се до Третото стъпало. Един Шерпа ми казва, че има най-много 1 час до върха. Колебая се. Да продължа...? Или не...? Това не трае дълго. Краката ми казват какво да направя. Тръгнал съм към друг Еверест - този без кислород. Трябва да приема това. Поемам надолу. Толкова бързо, колкото мога. Не искам да жертвам никой от пръстите си. Напълно във форма съм, движа се бързо и към 9 ч сутринта съм в лагер 2. Същия ден двамата с Дон достигаме до Предния базов лагер.

Еверест от Първото стъпало

 

Приключението на Еверест завърши. Жалко, справих се добре. Мислех, че ще се чувствам зле там горе, но не беше така. Това ме радваше. Имах чудесни преживявания, продължих нагоре и това беше най-важното, макар че се върнах само на 100 метра от върха. Разбира се щеше да бъде страхотно, ако бях застанал на най-високата точка. По едно време си помислих дали да не помоля някой Шерпа да ми даде да подишам кислород за 10 мин. Тогава краката ми щяха да се стоплят. Но върхът, който щях да изкача, щеше да е съвсем друг. Така че по-добре е да се върна. Еверест ще си остане там и винаги мога да се дойда отново.”

Ули и Дон в базовия лагер

*по материали от официалния сайт на Ули Щек

4 коментара за “Неуспешен опит на Ули Щек на Еверест”

  1. avatar jory казва:

    Браво на тези момчета! Пожелавам успех на всяко от следващите им начинания! Те го заслужават. Дързост, смелост и разум - каква чудесна комбинация!

  2. avatar magare казва:

    същия пич изкачи айгер за 2 часа нали ?

  3. avatar bogdan казва:

    Той е! Най-големият в наши дни, по всяка вероятност. Дано се опази от нещастни случаи и дълги години да катери!

  4. avatar tino казва:

    Abe hora,shtom Ueli Shteck ne e uspjal, nie kude vuobshte sme trugnali? :) Ja po-dobre da si otvorim po bira na Maliovica i da ne se zanimavame s gluposti 😉

Отговор

Трябва да сте логнат, за да оставите коментар.