avatar

11-ти номеври - на днешния ден преди години...


hudson_stuck_and_one_of_his_dogs

Хъдзън Стък с едно от кучетата си

На тази дата през 1863 г. в Падингтън, Лондон е роден Хъдзън Стък (Hudson Stuck), който на 22 години заминава за САЩ, където остава до края на дните си и се занимава предимно с мисионерска дейност и като обществен реформатор. Но през 1913-а година той води и първата успешна експедиция към Денали - най-високия връх в Северна Америка.

 

Роден в Лондон, Хъдзън Стък посещава училището Уестбърн Парк и Кралския колеж. След това започва чиновническа работа, но не понася това ограничено ежедневие и решава да замине в чужбина. Чопът на монетата избира САЩ пред Австралия и Хъдзън заминава за Тексас през 1885-а. Там започва да се препитава като каубой, а също така и преподава в килийни училища.

През 1889-а година Хъдзън Стък се записва да следва богословие в Южния университет в Савана, Тенеси. Завършва и става епископски свещеник през 1892-а. През следващите две години служи в Куеро, Тексас. А през 1894-а постъпва на служба в катедралата Свети Матей в Далас. Две години по-късно там става дякон.

В проповедите си Стък застъпва напредничави идеали и цели, често публикува статии във връзка с каузите, за които се бори. Открива училище за мелничарите и домове за бедни жени и децата от катедралата Свети Матей. През 1903-а спомага за приемането на първия закон в щата Тексас срещу детския труд. Редовно говори против линчуването. Всико това Хъдзън Стък прави в години, в които правителствата на южните щати приемат закони, ограничаващи правото на глас на черните и мнозина от бедните бели граждани.

 

С времето Хъдзъновият дух става неспокоен, той усеща, че животът му става прекалено улегнал и лек. Зажаднява за ново предизвикателство, което да изпита него и вярата му. Възхищайки се на пълната готовност на мисионерския епископ в Аляска Питър Тримбъл Роу да издържи на тамошните трудности, Стък моли да бъде пратен далеч на север. Той вижда примера на изпълния задачата си мисионер и желае да го последва. Желае да получава само толкова, колкото да успява да се издържа. Не споменава изкачвания на върхове (въпреки че вече е бил на Рейнир и в Канадските Скалисти планини), ако и практикуването на алпинизма вероятно да е било в съзнанието му.

През 1904-а година Хъдзън Стък заминава за Аляска. Там той започва истинска мисионерска дейност. Въпреки че е застъпник на мускулестото християнство, Стък вярва в разпространението на посланието на любовта и надеждата, че има един Господ, чието име е Любов. Не "цивилизова" местните и миньорите, не желае да премахне традициите и характерните особености в начина на чивот на коренното население. Стък развенчава суеверията за анимизма и идолопоклонничеството на местните. Той ги намира за благ и любезен народ, който живее в страх от неизвестното и извършва ритуали за духовете на отишлите си от този свят, но без култове и обожествявания. Стък кръстосва ежегодно хиляди километри с кучешки впрягове или с лодка до отдалечени енории и църкви, в които служи като приходящ свещеник.

Хъдзън Стък пише за поразиите, направени от белите заселници, за които още през 1881-а свидетелства Джон Муир. Стък говори гневно и с насмешка против плановете за преименуване на връх Денали и съседните му от заслепените и навярно гонещи служба и издигане бели златотърсачи.  За него новите имена са нищожни пред простичките, но величествени местни названия. Хъдзън Стък се изказва и против плановете на консервната индурстрия за търговски улов на сьомга в устието на река Юкон, тъй като местните разчитат на рибата за храна за себе си и безценните си впрегатни кучета, без които не биха могли да се придвижват през зимата.

 

През 1913-а година, Архидяконът на Аляска Хъдзън Стък организира и първата успешна експедиция до връх Денали. Но за разлика от повечето алпинисти от онова време, включително Д-р Фредерик Кук, който неоснователно твърди, че е изкачил върха седем години по-рано, Стък не изтъква алпинистката си дейност. В писанията си (включително издадената през 1914-а книга за изкачването на Денали) той не поставя на преден план егото си. Затова и само мимоходом е споменат в бележка в тогавашното официално издание на Американския алпиския клуб, съобщаваща, че през 1914-а е приет за негов член. През 1919-а е удостоен с наградата Бек от Националното географско дружество. Но в печата години наред се пише за изкачването на Кук, а се отделя малко внимание на Стък десетилетия наред, въпреки че успехът му е достоен и значим.

 

След експедицията, до смъртта си на 10-и октомври 1920-а година, Хъдзън Стък продължава мисионерското и просветителското си дело. Той не спира да насърчава местните да се образоват, помага им в намирането на стипендии и благодетели за следване. Джон Фредсън, един от участниците в успешната експедиция, става първият жител от местното население на Аляска, който завършва средно и висше образовение. Друг член на състава от 1913-а е приет да учи медицина, но загива по пътя, след като корабът му потъва край Аляска.

Като мнозина мисионери, Хъдзън Стък никога не се жени. Умира от пневмония във Форт Юкон и по свое желание е погребан в гробището на местните жители. Стък оставя в наследство и пет книги за годините, прекарани в Аляска. Няколко от църквите, основани от мисията му в далечни кътчета на щата, са включени в Националния регистър на историческите места на САЩ.

Отговор

Трябва да сте логнат, за да оставите коментар.